Пропускаме ли миговете на щастие?!
Ресмие МЮМЮН В нашето забързано и трудно ежедневие често пъти въобще не си даваме сметка колко малко внимание обръщаме на близките си, семейството и хората около нас, които всъщност много обичаме. A по този начин пропускаме и малкото щастие, което се крие в миговете, прекарани с тях. Ако ни разделят и дълги разстояния може съвсем да забравим, че съществуват тези хора, освен ако не им се случи някаква неприятност, която да ни напомни с гръм и трясък за тях. Не дай си Боже , това да е смърт и да сме загубили безвъзвратно скъп за нас човек. Тогава ни удря камък в главата. Но, уви, вече е много късно, макар че в такива моменти сме готови да дадем всичко от себе си, за да си върнем обратно любимите същества. Но, уви! Веднъж загубеното не се връща! Колко жалко е късното съжаление за нещо! Миналото си е минало и по никакъв си начин не се връща назад. Даже мисълта само, че никога повече няма да имаме възможност да наваксаме пропуснатите мигове с незаменимите хор...