Deneme Yazıları / Журналистически есета

Ресмие МЮМЮН В нашето забързано и трудно ежедневие често пъти въобще не си даваме сметка     колко малко внимание обръщаме на близките си, семейството и хората около нас, които всъщност много обичаме. A по този начин пропускаме и малкото щастие, което се крие в миговете, прекарани с тях. Ако ни разделят и дълги разстояния може съвсем да забравим, че съществуват тези хора, освен ако не им се случи някаква неприятност, която да ни напомни с гръм и трясък за тях. Не дай си Боже , това да е смърт и да сме загубили безвъзвратно скъп за нас човек. Тогава ни удря камък в главата. Но, уви, вече е много късно, макар че в такива моменти сме готови да дадем всичко от себе си, за да си върнем обратно любимите същества. Но, уви! Веднъж загубеното не се връща! Колко жалко е късното съжаление за нещо! Миналото си е минало и по никакъв си начин не се връща назад. Даже мисълта само, че никога повече няма да имаме възможност да наваксаме пропуснатите мигове с незаменимите хор...

Ресмие МЮМЮН Какъв по-хубав ден от този за жената и най-святата измежду всички-Майката! Поклон пред нея! Тя е олицетворение на живота, на всичко, което поражда живота. Жената е най-крехкото създание на планетата и трябва да се пази много от нараняване. Женското същество е като есенно листо, готово да падне на земята при всеки волен или неволен допир. В същото време тя е твърда и силна като камък, издържаща на всякакви житейски бури и с лекота преодолява много тежки перипетии. Колко е вярна твърде познатата фраза : „Зад всеки велик мъж задължително стои една жена.“ Жената е всичко-майка, съпруга, приятелка, любовница, домакиня, учителка, колежка, шефка и т.н. В различните периоди от човешката история тя е третирана различно. Може би защото е родена от реброто на Адам. Но какво от това? Не е ли това знак, че тя е неразделна част от мъжа. Дали сме се запитвали, защо ли не се чества Ден на мъжа?! Колко е жалко, че все още има страни, предимно в арабския свят, където жената не е равнопос...

Фатма КЪРЪК Често приемаме за чиста монета всеки един човек, който ни се брои за приятел. Но дали е така! Дали т. нар. “приятели” ще бъдат с нас, когато наистина имаме  жизнено голяма необходимост от тях? Например, нека да си представим, че сме изпаднали  в  следните тежки житейски ситуации: останали сме без пукнат грош, без работа; затънали сме в борчове; борим се с опасна болест; С една дума сме на улицата и повече от всякога имаме нужда от приятелите си. Дали всички те ще ни помогнат в такива критични ситуации? Разбира се, първи ще се притекат на помощ родителите. Те завинаги ще си останат нашите най-верни и незаменими приятели в живота. Затова никога не трябва да бъркаме понятията “родител” с “приятел”. Всеки родител не е приятел, но никой приятел не може да бъде родител. А кой ни е “приятел”? Нека да се огледаме и да ги потърсим? Дали е този, с който си убиваме свободното време и адски се забавляваме? А онзи ли е, който ни търси винаги и само, за да ни поиска някак...

Günlük hayatımızda her türlü problem yaşayabiliriz. Kötülük görebiliriz, haksızlığa    uğrayabiliriz, en çok sevdiğimiz, saydığımız insanlardan bile derin darbe alabiliriz. Fakat bunlar yaşamın tuzu    biberi. Onun için böyle zor ve sıkıntılı zamanlarda irade gücümüzü    kullanarak kontrolümüzü    kaybetmemek için direnmeliyiz. Zira hiddet    ve asabiyetin yarattığı yıkımın bedelini bir daha telafi edilemez maddi ve manevi değer    kayıplarıyla ödeyebiliriz.    Atalarımız da “Öfkeyle kalkan zararla oturur”, diye bizleri ne güzel uyarmışlar. Sinirli davranışlar yapılmazdan önce değil de, yapıldıktan sonra düşünüldüğü icin sağduyudan mahrum. Fakat işin en kötüsü de bir anda ağızdan kuş gibi fırlayan kötü bir söz. Her derdin    dermanı var, ama dil yarasının ilacı yok. Kötü sözün açtığı uçurum aşılmaz. Her ne kadar zaman her şeyin ilacı olsa da, kırılan kalp bir daha asla yerine gelmez. İnsan onuruyla...