Истински приятели или…?

Фатма КЪРЪК

Често приемаме за чиста монета всеки един човек, който ни се брои за приятел. Но дали е така! Дали т. нар. “приятели” ще бъдат с нас, когато наистина имаме  жизнено голяма необходимост от тях? Например, нека да си представим, че сме изпаднали  в  следните тежки житейски ситуации: останали сме без пукнат грош, без работа; затънали сме в борчове; борим се с опасна болест; С една дума сме на улицата и повече от всякога имаме нужда от приятелите си. Дали всички те ще ни помогнат в такива критични ситуации? Разбира се, първи ще се притекат на помощ родителите. Те завинаги ще си останат нашите най-верни и незаменими приятели в живота. Затова никога не трябва да бъркаме понятията “родител” с “приятел”. Всеки родител не е приятел, но никой приятел не може да бъде родител. А кой ни е “приятел”? Нека да се огледаме и да ги потърсим? Дали е този, с който си убиваме свободното време и адски се забавляваме? А онзи ли е, който ни търси винаги и само, за да ни поиска някаква услуга, макар и мъничка? Може би е този, който се е приближил до нас, възползвайки се от нашия наивитет, за да ни манипулира и да черпи чисто лични облаги от нашето приятелство? Замисляли ли сме се в какви перфектно устроени капани може да попаднем в зависимост от кръга на нашите приятелства. Версиите са най- различни? Добре познат сценарий е сдружаване за извличане на конфиденциална информация за компроматиране на съответния човек или определени лица. Най-смешната причина, като че ли е сближаването на хора за подхранване на елементарен клюкарски апетит за непрекъснато задоволяване на егото с чужди недостатъци и беди. Примери за подобни лъжеприятелства са безброй. За съжаление много са случаите, когато се оказва, че всъщност най-големите ни врагове са именно т. нар. “приятели” и най-много от тях си патим. Не разбираме как в един момент осъзнаваме, че приятелят ни е всъщност скрит враг и най-много от него трябва да се пазим. Случвало ли Ви се е? Признайте си! Боли, нали?

Намерихте ли такива приятели сред вашите? Ами сега!

Спокойно ! Всеки проблем си има решение и него ще намерим. И още нещо! Никакъв песимизъм!  Все още съществуват истински приятелства, макар и в по-малка степен. Такива, които се печелят трудно, но могат да се загубят за миг. Хайде, пак да се огледаме! Приятелството е доверие!  Имаме ли таково с безусловно взаимно доверие? Доверие в най-широкия смисъл на думата. Например: Отново се намираме в периоди на трудни житейски изпитания. Има ли такъв, на който можем да се обадим по-всяко време с и без повод за каквото и да било и най-вече при нужда. Приема ли Ви някой такъв, какъвто  сте или се опитва да Ви променя? Достатъчно търпеливо ли изслушва всичките ваши дълги тиради или споделяне на всякакъв вид емоция? Дава ли ви добронамерени съвети без да налага своето мнение? И подобни примери за големи приятелства са много. Всяко приятелство е безценна дар, който може да изгубим, ако не го оценим и опазим. Понякога пък се оказва, че имаме непознати приятели или някой враг ни е приятел и т. н. Нищо не е вечно. Всичко може да се преобърне в определен момент. Затова трябва да приемаме всеки за потенциален враг и приятел.     

Най-важното е навреме да разпознаваме истинските и лъжеприятелите си и да предприемем своевременни мерки.    

25 февруари 2009, вестник „Арда нюз“ - Кърджали